Презентации

Снимки

Видео

Международна конференция „Катастрофичните рискове в България – йерархия на отговорността”

Държава, бизнес и експерти обсъждаха катастрофичните рискове в България

Застраховането срещу природни катастрофи е във фокуса на вниманието и на ЕК

 

Ако София бъде ударена от земетресение с магнитуд 7 по Рихтер, най-вероятно ще бъдат засегнати около 2 милиона души. При такъв евентуален трус могат да бъдат напълно разрушени 39 000 сгради (от 180 000), убитите ще са над 4500, а ранените около 20000. Общо щетите по инфраструктурата ще възлязат на до 20 милиарда евро. Това обяви проф. д-р Емил Ботев от Националния институт по геофизика, геодезия и география, по време на международната конференция „Катастрофичните рискове в България – йерархия на отговорността“. Форумът се състоя на 17 юни 2014 година и бе организиран от ИНСМАРКЕТ, в партньорство с АБЗ и БЧК. В световен мащаб земетресенията са бедствието, което носи най-голям природен риск – 35% от щетите и жертвите на природни катаклизми са именно от земни трусове.

 

През последните десетилетия се наблюдава тенденция за увеличаване на щетите от земетресения, която се обяснява с три главни фактора – ръст на човешките и материали ресурси в силно земетръсните райони, подценяване на реалната земетръсна опасност, както и липсата на ефективни научни решения за предсказване на земетресенията и предлагане на сигурни методи за обезпечаване на строителството. Това обяви проф. д-р инж. Йордан Милев от Строителния факултет в УАСГ, Катедра Масивни конструкции.

 

Човешката дейност е сред основните фактори за климатичните промени. Температурата на въздуха нараства през последните 30 години три пъти по-бързо спрямо целия ХХ век. В Европа зимите стават все по-меки, а летата – по-топли. От 1998 година годишните температури са по-високи от климатичните стойности в периода 1931 – 1990 година. Това заяви проф. д-р Веселин Александров – Директор департамент "Метеорология", НИМХ – БАН. Зачестяват засушаванията, както и аномалните валежи. Дебелината на снежната покривка показва ясна тенденция за намаление към края на ХХ век. С това се увеличава и тенденцията за недостиг на вода в почвата. Според експерти по климата "с много голяма увереност може да се твърди", че техногенни фактори от 1750 година насам са довели до повишаване на глобалната температура.

 

Възможно ли е създаването на катастрофичен пул в България?

 

Прякото материално компенсиране на населението има своите силни страни – актуалност, основаваща се на разясняването на необходимостта от доброволно сключване на изуществени застраховки, масово застраховане на всички лични жилища, културни насаждения и добитък в страната. Предварително обаче трябва да се внедри тарифна система, съобразена с консенсусна сеизмично-рискова застрахователна карта. Това обави Кирил Киров, консултант по оценка на риска и определяне на PML и представител на АБЗ на конференцията. Този подход обаче има и слаба страна, а именно елементът "Задължителност" в условията на ниските доходи на населението. В момента броят на застрахователните полици с включени клаузи "Природни бедствия" и "Земетресение" на физическите лица е крайно нисък (застрахователното проникване при собствените жилища и домашното имущество е под 7 - 9 %). Общият премиен приход по "Пожар и природни бедствия" и "Други щети на имущество" е само около 262 млн. лв. за 2013 г.

 

Застраховането срещу природни и техногенни катастрофи е във фокуса на вниманието на ЕК. Бедствията могат да имат трансгранични последици и потенциално да застрашат цели райони в съседни държави, заяви Лукаш Бортел, директор по правни и политически въпроси в Дирекция "Вътрешен пазар и услуги" на Европейска комисия. Дори когато разходите, причинени от големи бедствия, са съсредоточени в една област, ако за тях няма достатъчно добро застрахователно покритие, отделните държави членки може да понесат големи фискални тежести, които биха могли да доведат до вътрешни и външни дисбаланси.

Бурите, преливанията на реки или внезапните наводнения са едни от основните рискове от природни бедствия, пред които е изправена Европа.Горските пожари са също заплаха, с която държавите членки трябва да се справят всяка година. Горещата вълна от 2003 г. беше най-топлата, отчетена в Европа поне от 1500 г.

Щетите за икономиката между 1980 г. и 2011 г., причинени от природните бедствия в цяла Европа, достигат 445 милиарда евро по цени от 2011 г. Стойността на щетите от екстремните метеорологични явления в държавите от ЕИП се е увеличила от 9 милиарда през 80-те години на XX век до над 13 млрд. евро през първото десетилетие на 21-ви век. С изменението на климата застраховките ще трябва да покриват все по-чести и тежки събития. В краткосрочен план въздействието на изменението на климата върху застраховките може да не е толкова значително. Въпреки това в дългосрочен план, особено в сектори или области, където застраховането не е обичайна практика, изменението на климата може да окаже въздействие върху наличността и достъпността на застрахователните продукти. В резултат на увеличаващите се рискове в някои области застрахователните продукти може да се предлагат на недостъпни цени или изобщо да престанат да се предлагат. Липсата на застрахователни продукти, един от факторите, които допринасят за уязвимостта, може да изостри чувствителността на обществото, като правителствата са потенциално изложени на големи финансови загуби.

 

В Европа се очертават два подхода за решаване на проблемите, свързани с катастрофичните рискове. Първият е смесеният подход, в който участват държавата и частните застрахователни компании. При него се наблюдават задължителност на застраховането срещу катастрофични рискове и засилено държавно участие в осъществяването на подобен вид застраховане. Това заяви Алфонсо Нахера Ибанез, заместник-директор "Проучвания и международни отношения", Катастрофична застрахователна програма на Испания. Покритието на катастрофични рискове в Испания се осигурява от специален консорциум, притежаван от държавата. Консорциумът покрива катастрофични рискове, които не са покрити от застрахователите в частния сектор, или в случаите, когато застрахователна компания не може да изпълни свое задължение за заплащане на обезщетение, свързано с катастрофичен риск. Съгласно испанското законодателство покритието на катастрофични рискове задължително се включва в стандартни застрахователни полици. Въпреки че испанското законодателство не изисква задължителното сключване на такива стандартни застрахователни полици, повечето хора имат такава поради изискванията на банките като условие за предоставянето на ипотечен заем. В резултат на това по-голямата част от недвижимото имущество в Испания е застраховано срещу катастрофични рискове.

 

Във Франция въпросът е решен чрез стандартната имуществена застраховка, която включва покритие и на катастрофичните рискове. Застрахователите събират допълнителна премия в размер, определен от правителството, който към настоящия момент е 12% от премията по имуществената застраховка. Това обясни изпълнителният директор на BJD Reinsurance Consulting Богдан Думитреску. По данни на френското правителство, 95-98% от населението има тази застраховка. „Основният лозунг в България е "Съединението прави силата", ето защо е време и в страната да бъде организирана катастрофична застрахователна програма", пожела още Думитреску.

 

В рамките на събитието бе орагизирано учебно извеждане на гостите от залата при симулирано земетресение, както и демонстрация на първа долекарска помощ, представена от доброволци от БЧК.

 

Спонсори на конференцията бяха "Ей Ай Джи Юръп Лимитид (Клон България)", ЗАД "Алианц България", ЗАД "Армеец", Застрахователно АД "Виктория" и "Дженерали Застраховане".

2014, ИНСМАРКЕТ
Международна конференция „Катастрофичните рискове в България – йерархия на отговорността”, 17 юни 2014, София, София Хотел Балкан

Free joomla templates by www.joomlashine.com